Синдром на родителското отчуждаване - г-жа Кубратова

ВСИЧКИ ГОСТИ ЩЕ ИМАТ ДОСТЪП САМО ДО ТОЗИ РАЗДЕЛ!

МОЛЯ РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ВИЖДАТЕ ОСТАНАЛА ЧАСТ ОТ ФОРУМА.
ЗА ДА СЕ РЕГИСТРИРАТЕ ПИШЕТЕ НА SPOGODBI@SRC-BG.ORG

Модератори: gal_v, 20080313006

Синдром на родителското отчуждаване - г-жа Кубратова

Мнениеот lachezar » Вто Окт 09, 2012 1:46 pm

Psychology support
foundation
Sofia-Ofis center Triadica-room 511- „Triadica" 6 ; tel. 02/ 481 23 99; 0898 880 279
http://ppfondatoin.hit.bg ; e-mail: kubratova99@abv.bg

Фамилните войни и психичните проблеми на децата - синдром на родителското отчуждаване /Сканирана лекция/

Галина Кубратова доктор по медицинска психология и психотерапия, детски психолог вещо лице в СГС
Фамилните войни, които възникват при спор за родителски права имат сериозни последици върху психиката на детото.През 1984 г. бе въведен терминът Синдром на родителското отчуждаване / Parental Alienation Syndrome -PAS / от американския детски психиатър и съдебен експерт д- р Ричард Гарднър, за да се акцентира върху психопатологията на детското поведение в тежката форма на синдрома и опасността за нормалното развитие на детето в бъдеще. Родителското отчуждаване е създаване на отделна / единствена / взаимовръзка между дете и единия родител, като се отхвърля другия родител.Напълно отчужденото дете не иска да има никакъв контакт с единия родител и изпитва само негативни чувства към него и само позитивни чувства към другия родител.Това дете загубва реална представа за чувствата си към двамата си родители.Постоянният характер на конфликта, комбиран с характерното за него задълбочаване, сериозно уврежда психичното здраве на родителите и психологическото развитие на детето.
Като фамилен член детето е свързано емоционално и психологически с всеки един от родителите си.То упражнява тази роля в сложната ситуация на развод и с единия, и с другия родител.Когато конфликтът е много тежък, за да защити нуждата си от вътрешно равновесие, детето употребява подсъзнателно система на изключване от конфликта.Тогава то може да избере единия родител, за да облекчи
\страданието си.То се чувства застрашено от изоставяне.За да е сигурно че това няма да му се случи, декларира отказ от другия родител.

Преди това обаче то може да бъде подложено на натиск и обработка от родителя, който търси надмощие в упражняване на родителските права и на когото детото е присъдено в качеството му на настойник от съда.Трябва да различаваме обаче манипулацията на един родител спрямо детето му, която не води до трансформация на детската психика от манипулацията, типична за синдрома на родителското отчуждаване. Защото при много раздели на родители, както и разводи, не се стига до трайно отчуждаване на дете от родител, въпреки манипулациите, които възрастните са склонни да правят. Също така има отчуждаване на дете от родител поради груби посегателства и физически тормоз, което е видно в по- късна възраст - младежка или зряла.
В PAS родителят, който постепенно отчуждава детото от другия родител, се нарича отчуждител, а насрещната страна мишена.Отчуждителят има подчертано дълбоки чувства и емоции, останали от мъчителния за него развод или раздяла.За се справи с тях, той изработва стратегия с включване на детето.Едно разрешение е спечелването на родителските права над него с цел наказание на другия родител и пълното му изключване от живота на детето.
РАЗ означава безкомпромисно обръщане на детето към единия-добрия, обичания , родител и също така безкомпромисно отвръщане от другия- лошия, мразения родител в контекста на конфликтите за родителските права и правото на лични отношения на родителите с децата
Общо три фактора оказват влияние върху агресивното отричане и отхвърляне на родителя и допринасят за възникването на това, което Ричард Гарднър формулира като PAS / родителско отчуждаване/. 1.Отчасти съзнателно, отчасти несъзнателно програмиране/ промиване на съзнанието, манипулация/ от постоянно гледащия детето родител, чиято цел е да разруши любовта на детето към другия родител и да го елиминира от живота му.
2.Възникналите на този фон истории и сценарии на детето, често пъти фантазирани , измислени, които то представя пред съда, социалните служби, учителите.Те надхвърлят по този начин целта на манипулациите на програмиращия родител.
З.Външни ситуативни условия на живот на семейството като напр. по-големи финансови възможности на единия родител, помощ при програмирането на децата от близките-роднинския кръг, и др.
Родителското отчуждаване е още синдром на образа на родителите като противници.Обаче не ства въпрос за скарани родители и тяхната симптоматика / както е във филма "Войната на семейство Роуз'7, а за поведението на децата, които виждат в единия родител своя враг , това е много важно!Говорим за детско поведение, което всъщност е

дълбоко разстроено. Не става въпрос за враждебното отхвърляне на родител, който съзнателно е злоупотребил със своето дете или го е малтретирал.Засегнатите от ПАС родители са "нормални" бащи и майки, които обичат децата си и са обичани от тях.Отблъскването засяга този родител, с когото детето не живее в един дом, който няма родителските права , но има право на лични отношения с детето си.ПАС се приема от американските брачни колегии. В Канада, Германия,Белгия, Франция, отчасти Испания, особено Мексико, съдебната система е запозната и приема становища по родителското отчуждаване.Мексико е единствената държава в момента, която е включила тежката степен на ПАС, при която има патология на детското поведение, в държавния регистър на заболяванията.По този начин се прави бърза оценка от съдебен експерт и брачната колегия е крайно облекчена при вземане на съдебно решение.

Психологическото виждане за ПАС. Феноменът е познат добре от всички професионалисти, работещи по развода- съдии, адвокати, психолози- експерти в съда, социални работници.
> Прекъсване на контакта между родител и дете чрез
манипулация на родителя, придобил правата по съдебно
решение: В началото на раздялата на семейството общуването функционира повече или по- малко добре.Родителят, който не се грижи за детето го вижда няколко пъти месечно.Изведнъж обаче се проявяват проблеми с общуването.Детето все по- често е болно през предвидените за виждане по съдебно решение почивни дни и не може да излиза.Все повече срещи отпадат и не се наваксват по една или друга причина.Тези проблеми постепенно застрашават сигурността, трайността на връзката с родителя, който не гледа детето.Те приемат формата на все по- масивни препятствия за общуването. Родителят, който се грижи за децата, прави атрактивни конкурентни предложения, дълго таените детски желания се изпълняват именно в този ден, предвиден за виждане с другия родител - тогава се канят гости, има празници, партита и т.н.Децата изпадат в конфликт.Те се идентифицират с потребностите на този, с когото живеят.Увеличава се страхът от загубването на този родител.За да се ускори възпрепятстването на общуването, родителят, който няма родителските права, става виновен за проблемите на детето в училище, за симптоми- физически и невротични, като се заявявя, че има проблеми със здравето на детето като реакции от раздялата.Често се твърди, че детето има енурезис, нощни кошмари и т.н., които се появават след изпълнение на режима на

щ c^^f>UM'<K 4- Ч^Ь'^¥*9мслЛ№ < e*

t-C <

r

■¥\\QMi" CJV-^

свиждане.Възпитателите и учителите се превръщат в инструменти и съюзници.Общуването временно се спира поради интереса на здравето на детето.Отначало за един месец, после за половин година, уж докато детето спре симптомите на невротично разстройство...Контактът се прекъсва почти от само себе си, според твърдението на отчуждителя.
Често децата са се отказали междувременно с примирение от връзката, те са смазани от караниците, които повече не понасят и които действително искат да спрат.Оттук произтича бягството в по-красивите светове на фантазиите.
Реакците на децата и младежите са в зависимост от възрастта и нивото на развитие: смущения в поведението, проблеми с успеха в училище, проблеми в развитието - това трябва да се разбира като отчаяни опити и апели на засегнатите деца.
Тийнейджърите реагират с нарушение на успеха, агресия и протест срещу социалните норми, с отхвърляне на авторитети. Тази криза се наслагва върху кризата на възрастта. Последиците от травматизирането продължават до зряла възраст.
От това, че са отдадени от единия родител на собственит му деструктивни чувства, децата и подрастващите се превръщат в съучастници на несправедливата кампания за оклеветяване, очерняне и опозоряване на другия родител.Промиването на мозъка на детето, неговото програмиране е толкова голямо и оправдаващо децата, че подложените на него деца мобилизират собствените си сили и допълнително отричат обекта на отхвърлянето- другия родител по свой начин.
В около 90 % от случаите на ПАС майката програмира детето срещу бащата, а в 10 % е баща срещу майка.Социалните служби, съдиите са безпомощни.Те заявяват: "Детето не иска да вижда родителя си"-баща или майка, зависи кой е мишената на омразата.Вещите лица-психолози, изобщо всички експерти капитулират пред мнимата воля на детето.
> За специалистите по проблема трябва да се поставят следните въпроси:
1. От какво е толкова травматизирано детето, че има това поведение?
2. Какво трябва да се направи, за да се предотвратят по- нататъшните увреждания върху психиката на детето ?
3. Как може да се възстанови връзката на детето с отхвърления родител ?
4. Как може да се подходи срещу по-нататъшните травматизиращи манипулации на родителя, който упражнява родителски права?

Раздялата и разводът са на второ място след смъртта на дете от травматизиращите събития в живота.Статистиката показва, че при сравнително мирно протичащи раздели, на участниците им трябват от три до пет години, докато преодолеят кризата.При тежките конфликтни разводи травмата може да трае цял живот.
Родителите, които програмират децата си срещу другия родител, действат първично от панически страх, че ще загубят и децата си.За да се отърват от него, те създавата с децата си тясна коалиция, до която никой друг няма достъп.Те стават свръхпротективни и обгрижват детето си така, че да го предпазят от всички опастности на света-настоящи и бъдещи.Под формата на сърдечна любов, внимание и ласка обаче компесаторно се крие егоизмът на едно изключително желание за притежание.Така те предпазват увреденото си самочувствие от раздялата и от негативната самооценка.Започва една параноидна проекция върху партньора, с когото са се разделили.Тя се предава на детето и то може да произнесе присъда"Ти си виновен за всичко, татко/ майко".
Програмиращият родител не може по нормален начин да преработи мъката си от раздялата,гнева и разочарованието си.Затова той включва детето като начин на въздействие и наказание.Това може да е съзнателно, а може и да е несъзнателно. > Психическите проблеми на децата:
1. Между три и десет години детето е особено уязвимо, защото не може
да различава критично и да тълкува несъответствието между това,
което то самото възприема , и това, което му се казва или
разказва.Измислените опасности и измислените твърдения на единия
родител за другия лишават детето от доверие в собственото му
възприятие.То е принудено да се откаже от проверката на реалността,
както и от собственото си усещане за нея , и да се довери на родителя,
който се грижи за него и го обича.То възприема нереалните
манипулативни истории на обичания от него родител, който в момента
се грижи за него, за да не го загуби.В психиката на детото се получават
механизми на разделяне на реален спомен примерно за бащата от
насаден спомен за него от страна на майката, която манипулира
спомените.
2. Страх от загубване.поради необходимостта от защита и зависимост
детето се опира на този, с когото живее.При приблизително 90 % това е
майката.Ако нейното намерение е да изолира бащата, то тя има лека
задача.Колкото по- малко е детето, толкова по- бързо то взема нейна
страна.Така детето бързо се освобождава от конфликта на лоялността
Когато обаче детето е по- голямо и особено в тийнейджърска възраст, то има вече умствените способности да разграничава реалност от фантазия.Конфликтът на лоялност тук е много по- жесток и

травматизиращ.Развива се силно чувство за вина към родителя, които трябва да бъде отстранен.Един от механизмите на решаване на фрустрацията и намаляването на напрежението от лъжите, които съзнателно трябва да произнасяш пред съдии, социални работници и вещи лица- психолози, е проекцията на вината върху жертвата -виновния родител.В някои случаи се стига до физическа агресия от страна на детето към родителя- мишена.В крайната си форма агресията може да стигне и до убийство на "виновния родител".През 2005 г. обществеността в САЩ бе потресена от убийството на баща от 17 - годишния му син, жертва на ПАС. Поради което международната общност на засегнатите от ПАС родители, съдебните експерти-психолози и други заинтересовани страни в момента обединяват усилията си за ревизия на Международния класификатор на психични заболявания, която предстои през 2011 г., за да може тежката форма / трета степен / на ПАС да влезе в регистъра. 3. Идентифициране с агресора заради собствената сигурност Заради собствената си сигурност детето се идентифицира с агресора-отчуждител.Той в неговите очи е по- силния родител.Лицето, което постоянно действа срещу другия родител, се подкрепя, защото иначе има опасност самото дете да стане мишена на неговата ярост. >>|СимптоматикаТ4аПАС гТр^д^атаГ^-^
М^Жампания на отблъскване и омаловажаване на родителя, който няма родителски права върху детето. Сиптоматично е почти пълното избледняване на предишните хубави спомени и общи преживявания с отхвърления родител.Като че ли тази част от живота на детето не е съществувавала.Без голямо притеснения или чувство за вина бащата се превръща в безлично същество,"Мразя го и не искам да го виждам повече през целия си живот" А за преди любвеобвилна майка се казва"Мразя я Тя е тъпа.Все ми е едно дали ще я виждам".
^Отхвърлянето поставя детето в голямо вътрешно напрежение.При разпитване в съда обикновено не могат да кажат нищо конкретно и се скриват зад неоспоримото"Това е така.Това знам"Под формата на изнудване се свързват условията за виждането с другия родител при изпълнение на режим за контакти:"Ако ни даваш повече пари, тогава..."
(^Абсурдни рационализации:
За своето враждебно поведение децата създават ирационални и абсурдни оправдания.Те не приемат разясняването на събитията или корекциите на погрешната информация, внедрена от родителя-манипулатор.В такъв момент е мъчително да слушаш как детето в съда отправя абсурдни обвинения към родителя- жертва.Например: "Не искам да го виждам, защото той веднъж ме лиши от пица.Той е лош

баща...Тя се виждаше с различни мъже и ме водеше по дискотеки, където танцуваше с гол пъп.."Абсурдните рационализации често приемат формата на обвинения в психически или физически тормоз и не се разпознават от вещите лица, защото детето е крайно убедително чрез чувствата, които демонстрира.
Гз;Липса на нормална амбивалентност.
Всяка човешка връзка е амбивалентна - ту обичаш някого, ту в даден момент можеш да изпиташ яд и гняв към него.Връзките между родители и деца не правят изключение.При ПАС децата обаче няма такава двойственост на чувствата- те са еднопосочни.Единият родител е само добър, другият е само лош.Има пълна амнезия върху хубавите спомени преди разводи или раздялата на родителите.Симптомът на липсващата амбивалентност е важен при диагностиката за състоянието на детето при ескпертиза от вещи лица, при работа на
^рциален работник с детето.
^.Автоматично вземане на страна.
Децата автоматично подкрепят програмиращия родител в съда при изслушване, каквото и да твърди той.Щом веднъж е казано, че бащата е лъжец / манипулация, внедрена от майката /, той може да се защитава колкото си иска.Детето винаги ще твърди, че той лъже.
(^Разширяване на враждебността върху цялото семейство.Всички преки и по- далечни роднини на отхвърления родител, всички негови приятели, са агресивно отхвърлени със същите абсурдни рационализации.Например дванадесетгодишно момче твърди в съда, че баба му по майчина линия го е наказвала на колене в ъгъла върху орехови черупки - фантазия, внедрена от баща му, който е преживял подобно наказание наистина в детството си,Въпросната баба е отгледала детето от две до десетгодишната му възраст, като е напуснала престижна работа, за да може да му даде цялото си време, поради заетост на родителите. (Ч.Феномен на личното мнение
детето винаги изтъква, че това е неговото мнение и то е убедено, че не му е натрапено от никого.То винаги подчертава своята независимост, а програмиралият го родител се гордее с неговото самостоятелно мислене.
Често той несдържано подтиква детето да "каже истината" Гордее се с него, че е смело и независимо. Тук програмирането показва най-големите си успехи: децата са забравили да се доверяват на собствените си възприятия и да ги назовават.Те повтарят като папагали чужди мения и оценки и си вярват.
Социалните работници, съдиите, които изслушват детето могат да бъдат заблудени от правото на свободна воля на детето.

//.Отсъствие на чувство за вина-децата не виждат нищо лошо в това,
че отхвърлят и очернят единия родител. Не показват благодарност за
финансова подкрепа, за подаръците от мразения родител,приемат ги
като нещо дължимо им.
/ в.Скрити сценарии.
^гл си досадник.Престани да ни търсиш по телефона!"-детето
възпроизвежда реплики на майката."Престани да ни досаждаш !",
казват по- големи деца на баща си.
Децата възпроизвеждат сценарии на отчуждаващия родител.Това са
91
"проблеми", които той постоянно обсъжда с тях и им ги натрапва.
Тези сценарии могат да са различни - майката се готви да изостави момчето, като се омъжи за друг баща;момчето не иска да я вижда.Бащата никога не се е грижил за семейството, защото пропива парите;той или тя правят това или онова, поради което не са добри родители.
Майка е внушила на седемгодишния си син, че може да бъде отвлечен от баща си.Детето е в първи клас и се страхува да излезе на училищния двор в междучасие.


Задачи на експертизата:
Да се установи налице ли са данни за възприето от детето насилие, упражнено от баща му спрямо него, съответно спрямо майка му; отразило ли се е и по какъв начин това върху психическото състояние на детето; налице ли са данни за нарушена комуникация между бащата и детето и какви са конкретните причини за това; съществува ли опасност за детето при упражняване режима на лични контакти съгласно подписаното и одобрено споразумение и ако да - какъв би бил подходящият режим. Данни от делото:
1. Във въззивна жалба от страна на майката на детето се иска промяна в режима на лични отношения между бащата и детето / ограничаване на режима/, предвид това, че детето се страхува от всеки мъж, което е породено от агресия на неговия баща. В отговор бащата твърди, че майката на детето възпрепятства контактите между него и дъщеря му и няма агресия от негова страна към Магдалена.
2. Издадена заповед за защита от домашно насилие от СРС 89 с-в III ГО от 29.09.2010 г. на детето и майката от страна на бащата.
3. Социален доклад ДСП Връбница от 06.03.2012 г. В доклада се посочва, че не се констатират рискове при контакта на бащата с детето.
4. Доклад за оценка на родителски капацитет на бащата от КСУДС гр. София- констатира се, че бащата има капацитет на родител и няма риск за детето от контактите с него; няма причина режимът на лични контакти да се намали.
Психологично изследване на детето; интервю с майката на детето и с
бащата:
Детето е доведено пред кабинета на експерта от баба си и майка си, бащата
също присъства. Детето плаче и се дърпа, не разрешава на майката да го
остави само с бабата и с бащата. След като го успокояват, майката може да
влезе за интервю с експерта. През това време навън детето започва игра
първо с бабата, после се включва бащата и двамата си разменят реплики/
играта е свързана с „ лечение"- иска се болният да бъде преслушен със
слушалка, да вземе капки за нос/.
Разговор с майката:
- Детето беше на 6 м., когато се разделихме. Така се случи, че се скарахме
една вечер, събрах му багажа и той си отиде. После имахме проблем с
него: стоеше пред блока, искаше да вземе детето. Той ми е посягал, удрял
ме е. Детето ходи на детска градина. Адаптира се добре. Бащата не си даде
личната карта, за да я запишем. Ходих в службата му за документ за

записване на детето. Последно ми е казвал, че детето не е от него. Иска да
се прави тест. Аз водя много дела срещу него^ТсУЙа дело е за ограничаване
на вижданията с детето. Искам да се застраховам той да не притеснява
детето- ако някога реши да взима детето, да не го вижда.
На въпрос на експерта защо смята , че е нужна такава застраховка, майката
отговаря:
- Защото се е напивал, защото кара мотор и това ми се вижда опасно
за детето. Той не купува дрехи на детето, не купува лекарства. Не се
грижи за нея. Детето ми казва: „ Мамо, искам да ми намериш татко
като на Петя." Това е нейна приятелка от детската градина. Вкъщи
избягвам да говоря за него. Не издържах с него и се разведох. Той е
удрял шамари на сестра ми. Извадих ограничителна заповед.
Работа с детето: наблюдение на поведението му и на контакта с бащата, наблюдение на спонтанна игра с кукли и играчки. Детето влиза спокойно с баща си, като баба й остава отвън. Веднага започва спонтанно да говори:
- Ето, тоя е Иво. Големият. Няма да му отговарям, защото е лош. Гой не ни купува нищо, не дава пари.
- На въпрос дали има татко, детето отговаря:
- - Аз имам дядо само. Той не ми е татко. С мама го наричаме „ глупак". Защото не ми купува нищо. Другите имат добри татковци. Те им купуват бонбони и близалки. Аз на него не бера цветя, а само за мама и леля./ Майката обяснява, че в неделя ходили на вилата и детето брало цветя./
- На въпрос „ Кой е това?", като се посочва бащата в кабинета на експерта, Маги отговаря:
- Това е Иво от Чепинци. Той си има дете. Да си гледа неговото дете-Сашко. / Тук бащата се намесва и казва, че това е неговият племенник./ Той е на него.
- На въпрос на експерта: „ А ти на кого си?", Маги отговаря:
- Аз не знам на кого съм! Татко ти ме изостави. Той не ме вижда никога. Чакам те. Ти си лош баща! Не ми взимаш раницата да ме водиш на градина. Той ми дърпа количката с куклата. / Тук майката се намесва и обяснява, че това бил случаят с насилие в градинката около блока./ Детето продължава: „Защото не те обичам. „ - На въпрос :,, Какво ще правим с татко?", Маги отговаря: „ Ще го изхвърляме. Татко ти се е влошил." На въпрос как се е влошил, детето отговаря: „ Лош е. Искам татко като на Изабела. Да е добър. „
Сценотест с кукли с цел ориентация в семейните отношения, които детето пресъздава:
Отказва да играе с кукли на майка, татко и дете. Показва интерес към животните- играчки. Тях назовава като дете и татко. Не пресъздава игра

и съкратените им форми. Маги повтаря изцяло негативните оценки на роднините си за бащата, тъй като тя сама не е в състояние да прави такива оценки предвид възрастовото развитие на интелекта и представите й за семеен и социален живот. Тя не изпитва чувство на вина, тъй като според собствения й опит, придобит в семейната й среда, бащата е лош човек и не е като другите бащи на децата от детската градина. Въпреки това детето можа да установи контакт с баща си, като беше окуражено в спокойна и безопасна среда от експерта в присъствието на майката, която запази неутралност и не изразяваше гласно оценки. Това сочи, че в бъдеще Маги би създала емоционална връзка с баща си, но само ако майката разбере, че детето има нужда от бащината фигура в живота си като опора и модел на поведение относно развиването на нейната женственост и самооценка на дете с двама обичащи го родители. Заключение:
Не се установяват данни за възприето от детето насилие спрямо него и майка му. То бегло споменава инцидента, като го тълкува според възрастовите си възможности / интелектуални и емоционални от гл.т. на етапа на развитие/- че бащата е бутнал количката с куклата и затова е лош баща. Т.е. детето има визуален спомен, но не и емоционален, свързан с травма от насилие. На детето по- скоро са се отразили многобройните негативни оценки, които получава като послание вкъщи от страна на близките си, поради което изгражда изцяло негативен образ за своя баща в представите и спомените си. Комуникацията баща- дъщеря е нарушена, но при добронамереност от страна на майката и роднините й, тя би могла да се възстанови. Без тяхното съдействие обаче това е невъзможно на този етап от психическото развитие на детето.
Не съществува опасност за детето от предписания режим на контакти между него и бащата при подписаното споразумение. Тъй като детето е отчуждено от бащата, необходимо е на първо време контактите да се осъществяват в присъствието на майката, а по- късно- в присъствието на психолог или социааен работник без присъствие на майката, като накрая контактът може да се осъществи самостоятелно между бащата и дъщерята. Емоционалната връзка между детето и бащата е възстановима. Всичко това би могло да се случи само и единствено при добронамерено отношение от страна на майката и роднините и разбиране от тяхна страна на ролята на бащата в живота на едно дете.
София 17.04.2012 г. Галина Кубратова, клиничен психолог:



в.л. клиничен психолог, по определение на СРС БК 117 с-в по гр.д. №14483/2010 г.
Задачи на експертизата:
1. Каква е степента на интелектуално- емоционалното развитие на детето с оглед на неговата възраст;
2. Има ли детето оформени страхове от някого от двамата си родители, ако има- какви са страховете на детето;
3. Какво е провокирало тези страхове; към кого от родителите има страхове;
4. Има ли у детето синдром на родителското отчуждение, ако има такъв- от коя степен е и обратимо ли е състоянието.
Данни от делото:
Ищецът по делото- баща на детето Бояна, моли СРС БК да определи нов режим на контакти между него и детето, позовавайки се на възрастта на Бояна- навършени 7 години, а именно: събота от 9 ч. сутрин , с преспиване до неделя 18 ч., всяка първа и трета събота от месеца, един месец от годината лятна отпуска и по една седмица от пролетната и коледната ваканция.
Социален доклад на ДСП Слатина от 04.02.2011 г.: детето споделя пред социалния работник, че желае да се вижда с баща си само в присъствието на майката, страхува се да остане насаме с него и не желае да преспива при него. Майката задава въпроса дали детето не може да бъде разпитано в съда, защото то самото искало да бъде разпитано и как да му обясни, че това не може да стане сега.
Психологично изследване ка детето, интервю с всеки от родителите поотделно:
1. Интервю с майката на Бояна:
Майката споделя, че детето посещава първи клас. По данни на учителката имало проблеми с концентрацията и с дисциплината- много говорело в час, въртяло се на чина. С уроците се справяло много успешно. Постъпило в първи клас почти ограмотено. Детето имало изграден режим- ляга си навреме, сутрин става в определен час. През лятото имало период, в който детето искало да спи на запалена лампа, защото се страхувало от някакви сенки, но майката отдава това на богатата фантазия на детето и това, че в училище децата си разказват страшни истории.

„ Разделихме се с бащата, когато детето беше на три месеца. Той никога не е искал да се откаже от нея и е желал да полага грижи за Бояна. Но сега проблемът е, че тя отказва да го вижда. Ние разширихме режима доброволно. Детето се разбира чудесно с новата жена на баща си. След като детето стоя 1 месец при баща си през лятото на 2010 п, отказва да го вижда. Помоли ме да я прибера по- рано. Баща й я заплашил, че щяла да остане на живее при него- щял да я скрие така, че майка й да не я намери." Това казало детето на майката. Същото казало и в полицията-там детето било разпитвано 2 часа в ДПС.
„Не мога да преценя сега дали детето е толкова уплашено- не виждам симптомите на уплаха у нея сега. Но детето ме пита: Мамо, ти отказваш ли да ме подкрепяш?"- има предвид в желанието й да не вижда баща си. Майката споделя, че се страхува от бившия си съпруг и затова води новия си мъж на срещите на детето с бащата, за да е сигурна, че бащата на Бояна няма да я нападне. Бащата заплашвал майката: „ Ще те очистя!"; детето казало на майка си, че баща му го заплашил: „ Ако не се държиш добре, ще набия майка ти!" През м. декември 2010 г. бащата и новият мъж на майката се сбутали в Мола пред очите на детето-тогава бащата имал свиждане с Бояна. Детето повече не иска да вижда баща си след този инцидент. Бащата казал на детето, че трябва да мрази Стефан, защото не му е истински баща.
„ Бащата се изненада, като разбра, че съм бременна. Не беше подготвен. Той е ревнив и много собственически настроен към мен. Например детето плачеше, а той ми казваше да го накарам да млъкне; искаше първо на него да сервирам, а после да храня детето, въпреки че то е с предимство, защото е бебе....През лятото наказал Бояна да не пие вода. Тя ми каза: „ Мамо, добре, че Нинка / приятелката на бащата/ ме съжати и ми даде водичка."
Според майката детето понякога провокира баша си, като му казва: „ Аз си имам баща- това е Стефан." Това детето казало в присъствието на майката. Според майката така детето наказва баща си, също и като не иска да го вижда. Също майката споделя, че бащата вече говори на детето на включен микрофон на мобилния му телефон, за да могат и другите да чуят разговора. Според майката това е необходимо, защото бащата манипулирал детето, като му казал по телефона: „ Те ти бият главата в стената, нали?" От лятото на 2010 г. детето вече не иска да остава само с бащата.
2. Изследване на Бояна- клинично интервю- експлорация, Тематичен
аперцептивен тест / ТАТ/, проективен рисувателен нест на Кос: Детето споделя: „ Много ме наказва през лятото. Каза ми 5 пъти на ден да ям. Две закуски на ден каза той. А закуската беше вредна. Той ме накара да я изям. Кара ме да ям много шоколад. Това е вредно. Кара ме

да пиша цялата азбука като наказание. Каза ми : „ Ако още един път не си го изядеш, ще пишеш ден и нощ!"
Детето говори много артистично, с мимики и жестове пресъздава разговорите с бащата. Продължава да разказва с думите: „ Чакайте, чакайте...обърках се... трябва да кажа ето това..", като театрално разперва ръце. После продължава: „ Забравих да разкажа за лятото, когато бях малка. На морето той ме остави, аз бях малка и се загубих, не знаех къде е моето одеялце. Той взе Нинка / приятелката на бащата/ със себе си.Остави ме...така не се прави с малко дете. Също ме наказа 5 часа, защото счупих една чаша." На въпрос защо така артистично разказва всичко, все едно сме в театър пред публика и дали изпълнява роля на ядосана дъщеря, детето отговаря:
- Да!
- И всеки път ли го разказваш така? И вкъщи ли, пред мама?
- Да! Гадно ми е с баща ми. Наказва ме!
Детето отново по един и същи начин разказва историята със закуската, която не искало да изяде, и писането на азбуката като наказание. На въпрос : „ Ама ти никак ли не обичаш баща си, защо все така говориш за него?", детето отговаря:
- Никак! Не ми е приятен. Не спазва правилата.
- А какви са тези правила?
- Майка ми и баща ми разговаряха. Те си казаха: „ Детето ще бъде два часа с тебе." Той не спазва това. Отива в училище да ме вижда. Той понякога мами. Той е много добър в лъжата.
- Кой ти ги говори тези неща?
- Никой не ми подсказва. Аз си ги знам! Нито майка ми ми говори, нито бившият ми баща - това е оня, дето трябва да се виждам с него.
- Но защо говориш така? Ти не го ли уважаваш?
- Той ме наказа. Изядох закуската.Гадно ми беше. Той ме е оставил сама на плажа. Това не е никаква обич. Заплашва майка ми. Иска да ме оставят с него. Мисли, че като ми подари някакви подаръчета, ще искам да се виждам с него.
- Нищо хубаво ли не си спомняш с него?
Да ви кажа чесно-не! Опитвам се да махна тези проблеми, но той ми говори глупости: „ Ако кажеш на съда, че не ме искаш..." Аз се опитвам да стигна до съдийката и да й кажа за него. Той се страхува, че аз не искам да се виждам с него. Той казва на съдийката да не ме разпитва, че съм малка. Аз съм тук да убедя Вас, че не искам да се виждам с него! Едни път той се опита да скрие нещо- заведе ме в Пловдив без майка ми да му разреши. Той наруши правилата. Не му вярвам, мисля, че само лъже.
- Как разбра това?

- Той каза на съдийката неверни неща. Майка ми не ми е подсказала, но ми разказа какво той каза на съдийката- той казал, че не е вярно за закуската. Ох! Забравих да разкажа как от малка...като съм се родила, още бебе съм била, а той заповядал на майка ми да отиде да му купи бира. А тя казала: „ Първо да нахраня детето, то е с предимство." Това се случи, като бях още бебе.
- Но как помниш тези неща?
- Не, аз много забравям, но мама ми ги напомня. Аз казвам тук всичко, което мама ми е напомняла, а тя помни по- добре от мен. Той нарочно организира това дело. На мен ми е много трудно да го преборя.
- Като го видиш, какво изпитваш към него?
- Все едно съм в клетка в неговата къща. Той ми е неприятен. Не обичам такива хора, които лъжат. Той лъже, че ме обича от малка.
Проективен тест на Кос „ Омагьосано семейство":
Детето рисува семейството, което смята за свое- Стефан/ доведения баща/, майка си и себе си / всички са превърнати в жаби/. Детето продължава да говори по темата на семейството си спонтанно: „ Това е моето семейство. А той идва в училище и прекъсва часовете, това се опитвам да обясня. Той идва и в голямото междучасие..това се опитвам да обясня." На въпрос дали това е престъпление от страна на бащата, детото отговаря: „ Не! Той не краде. На мен ми е трудно. Аз обърквам правилата- ту в едната къща съм, ту в другата къща съм . Едното време / събота, неделя/ трябва да съм при мама, а другото време- при баща ми. Сега се виждаме с нето само пред вратата на блока, където живее майка ми. Аз само си мислех, че това дело ще реши проблема. И другите деца имат разделени родители, но при мен е много лошо. Аз искам 5 секунди само да виждам баща ми, не повече." Детето се разплаква и трябва да бъде успокоявано. После то продължава своя монолог: „ Щеше да ми е по- лесно, ако двамата живееха по- добре. Те обаче са скарани. Много ми е трудно. Ако всички деца са така като мен по света, щяха да са много объркани. Искам да съм като нормалните деца. Аз се опитвам да оправя нещата. Щях да ги харесам моите родители. Ако са лоши родители- щях да се примиря. Аз искам всичко добро за тях. Сега Стефан замина в чужбина. Да работи там. Напусна ни. Той беше много мил с мен, играехме си, а баща ми го удари в корема. Всички ме побъркват. Карат ме с коли ту насам, ту натам. Карат се. Не искам това. Исках, като се родя, да имам нормални родители. Ако се карат и двамата, ще отида да живея в Бургас, при баба си - там съм спокойна. Стига са ме товари с тъпите си проблеми!"
ТАТ- снимка № 7: детето пресъздава драматично историята на едно семейство от 6C6Q, майка и дъщеря, в което липсва баща. Той си е тръгнал. Родителите са се скарали заради бебето. Детето не е виновно за това. Нито бебето е можело да направи нещо, за да спре бащата. И бащата, и майката

искат децата. Не могат да ги разделят. Не са доволни, че бащата го няма. Но вече „ Не им пука за него. „
На тръгване, детето е помолено да изчака отвън, за да може да се проведе съвместен разговор между експерта и двамата родители. Детето отново се просълзява и настоява баща му да не участва в разговора. Налага се разговора да се проведе само с майката. Тя е предупредена за тежките емоционални преживявания на детето и неговото психическо състояние в момента- на дете, жертва на синдром на родителско отчуждаване и това, че детето се счита виновно за напускането от страна на доведения баща на семейството.
Оказва се, че докато е на разположение на експерта, навън от кабинета, не е дадена възможност на бащата да се види с дъщеря си, макар и за 5 минути.
3. Клинично интервю с бащата на Бояна: Бащата споделя следното: „ Винаги, когато я взема по режим на контакти, отначало се държи хладно с мен, после се отпуска и се радваме един на друг. Не занех къде е записано детето на училище. Обикалях училищата, докато открия. Майката не вдигаше телефона, за да ми обясни. На 18.09.201 г. имахме свиждане- занесох подаръци на детето, майката вдигна скандал.На детето съм подарил телефон. От юни миналата година не го чувам по телефона вече. Майката ми върна телефона. До 18.12.2010 г. съм виждал детето в Мола с майка му. Тя ми го даваше и се разхождахме в Мола, а тя пиеше кафе и чакаше. Последния път обаче Стефан ми скочи в гръб и ме нападна. Извикахме полиция. Предупредиха го с протокол. И след тази случка не съм виждал вече детето. И сега, по време на ескпертизата , не ми дадоха дори да си поговоря с детето. Понякога звъня на врата на жилището на майката. Тя се отваря. Детето се показва и ми казва: „ Аз не искам да те виждам! „ , вратата се затваря и това е. 2-3 пъти съм ходил в училището на детето. Първия път тя се стресира, разплака се. После се успокои и ми даде да я целуна. Виждал съм я и голямо междучасие. Но м. март т.г. учителката ми каза да не я търся повече, защото майката направила възражение. Чак и охраната знае. А сега детето се притесни, като ме видя. 2008 г. Съм ходил на море с малката и нина. Никога не съм я оставял сама на плажа. Аз самият не влизам във водата. Няма как да я оставя сама. В Пловдив съм я водил да види дядо си и баба си- моите родители. Те не бяха я виждали. Наистина е станало без заннието на майката."
Бащата подробно обяснява историята с натрапената закуска на детето и неговите реакции, също и т.н. наказание да се пишат букви; обяснява и защо детето превратно е „ запомнило" престоя на плажа в Бургас, когато е било само на 5 г.
Анализ и обобщение на резултатите:

Наличен е синдром на родителското отчуждаване / СРО/ втора към трета степен, като са покрити и осемте критерия за синдрома:
1. Кампания на отблъскване и омаловажаване на родителя, който в момента не упражнява родителски права върху детето. Детето отхвърля бащата, заявява, че за той е „ гаден", нарича го „ бивш баща". Детето многократно обяснява, че този баща „не спазва правилата" и затова не бива детето да има работа с него, той „ само лъже", а подаръците, които носи, са с цел да се спечели доверието на детето. 2.Абсурдни рационализации:
За своето враждебно поведение детето създава ирационални и абсурдни оправдания- бащата давал на детето вредна храна, карал го да яде шоколад, а когато детето отказало закуската, го накарал да пише азбуката много пъти; загубил го на плажа, защото се отдалечил и не помислил за детето; заради една счупена чаша го наказал много сурово и др.п. Бащата е развил стратегия да не даде на детето да покаже на съда своите негативни чувства към него.
По принцип подобни абсурдните рационализации често приемат формата на обвинения в психически или физически тормоз и не се разпознават от социални работници или други специалисти, защото децата са крайно убедителни чрез чувствата, които демонстрират.
3.Липса на нормална амбивалентност. Всяка човешка връзка е амбивалентна - ту обичаш някого, ту в даден момент можеш да изпиташ яд и гняв към него. Връзките между родители и деца не правят изключение. При СРО децата обаче нямат такава двойственост на чувствата- те са еднопосочни. Единият родител е само добър, другият е само лош. Башата в случая е „ гаден"човек и той се стреми коварно да отдели детето от майката, като не разрешава то самото да се защити в съда. То изпитва към него само негативни чувства. 4.Автоматично вземане на страна.
Детето автоматично подкрепя програмиращия го родител във всички негови изявления и действия - в случая майката. То твърди, че тя помни много добре какво бащата е причинил на детето, тя казва истината. 6.Феномен на личното мнение
Детето изтъква, че мнението му за бащата не е натрапено от никого. То повтаря чужди мнения и оценки и си вярва.
7.Отсъствие на чувство за вина- детето не вижда нищо лошо в това, че отхвърля и очерня единия родител. Но това е само на повърхността на нещата. Всъщност детето е силно тревожно точно поради този проблем, защото няма никакви ясни морални ориентири в тази посока. 8.Скрити сценарии.
Детето възпроизвежда сценарии на отчуждаващия родител - бащата е неглижирал детето още от бебе - не давал на майката да го нахрани навреме; нарушил правилата, като идвал да го вижда в училище и го завел

в Пловдив да види при родителите си; бащата направил така, че не разрешил на детето да се защити в съда и др. п.
Детето е силно разстроено от ситуацията, в която е изпаднало. Може да се каже, че е отчаяно.То счита, че е виновно заради напускането на доведения баща - Стефан, на семейството. Стефан е заминал на работа в чужбина, както се изясни от разговора с майката, но Бояна счита, че това е заради нея: нейният баща е блъснал Стефан в Мола; Стефан вероятно, според детето, е обиден. Признаци на това състояние на детето подава и майката, като споделя в интервюто, че детето има проблеми в училище с дисциплината и концентрацията в час.
От разговора с майката е видно, че тя не осъзнава какво причинява на детето. Самата тя разказва сценариите, които после се откриват в интервюто с детето. Тя възпрепятства връзката на детето с бащата, като счита, че по този начин го защитава от вредното му и разстройващо влияние върху Бояна.
От разговора с бащата е видно, че той се е постарал да поддържа родителска връзка с Бояна, но не могъл да я осъществи поради причини, свързани с възпрепятстване от страна на майката. Майката не осъзнава, че най - добър интерес за детето е да има връзка с двамата си родители, защото насилственото изтриване на връзка с родителя поради манипулации на другия родител, води до тежко натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално разстройство. В такива случаи децата са объркани, тревожни, понякога агресивни, с изразени психосоматични проблеми. Те преживяват силно чувство на гняв към родителя, от който са отчуждени.
Заключение:
1. Каква е степента на интелектуално- емоционалното развитие на детето с оглед на неговата възраст: детето е с нормално развитие, що се касае до неговата интелигентност. Относно неговата емоционалност може да се приеме, че то е жертва на синдрома на родителското отчуждаване / СРО/. В този случай емоционалното му развитие е специфично, що се касае до отношенията му с родителите, включително и с доведения баща. СРО втора към трета степен на детето е вид емоционално разстройство.
2. Има ли детето оформени страхове от някого от двамата си родители, ако има- какви са страховете на детето: детето има страхове, че доведеният баща е напуснал семейството по вина на детето; като всяко дете, жертва на СРО, детето се бои да не загуби семейството си и счита, че биологичният му баша е виновен за това; детето няма невротични страхове- страх от тъмно, от животни и др. п.

3. Какво е провокирало тези страхове; към кого от родителите има страхове- страховете на детето са провокирани от семейната ситуация на раздяла на родителите и последвалата фамилна война за родителски права. Детето се бои от биологичния си баща, което е обичайно за дете, жертва на СРО. Биологичният баща според детето е причинил всичките му неприятности. Но страхът от бащата е свързан и с дълбоко потиснато чувство на вина към него, което причинява значителен емоционален и морален дискомфорт на детето. 4. Има ли у детето синдром на родителското отчуждение, ако има такъв- от коя степен е и обратимо ли е състоянието- детето е развило СРО втора към трета степен. Това отговаря на емоционално разстройство, причинено от родителя, който го отчуждава от другия родител- в случая това е майката на детето, която не си дава сметка какво е състоянието на Бояна и че тя го провокира. Като отчуждаващ родител майката е отхвърлила волно или неволно значимостта на най-добрите интереси на детето - осигуряване на условия за нормално психическо и емоционално развитие.
Състоянието все още е обратимо, но ако премине към трета степен на СРО , ще се капсулира и омразата на детето към бащата ще стане част от оформянето на характера му.
ЧАСТ 1
lachezar
Site Admin
 
Мнения: 134
Регистриран на: Пон Май 28, 2012 10:19 am

Re: Синдром на родителското отчуждаване - г-жа Кубратова

Мнениеот lachezar » Вто Окт 09, 2012 1:47 pm

ЧАСТ 2




31.03.2011 г.

Галина Кубратова, клиничен психолог:

Съдебно- психиатрична и психологична експертиза
Във връзка с определението на СГС, 2-ри Брачен въззивен състав, долуподписаните експертни лица проф. Меглена Петрова Ачкова - детско-юношсски психиатър и Галина Кубратова — клиничен психолог, извършихме преглед и психологично изследване на детето Димитър

Задачи на експертизата:
1. Има ли детето синдром на родителско отчуждение.
2. Манипулирано ли е да поддържа твърденията, описани в социалния доклад на АСП, Варна
3. Каква е емоционалната връзка на всеки един от родителите с детето? Каква е привързаността на детето и отношението към всеки един от тях?
4. Какво е отношението на родители ге към детето?
5. Какво е емоционалното състояние на детето в момента, както във връзка със споменатия в доклада от Варна акт на насилие , така и с нежеланието за срещи с майката?
6. Манипулирано ли е да отказва срещи? Манипулирано ли е за даваните показания и от кого?
Данни по делото:
Бракът между Лариса Андрейчук , по народност украинка и Димитър Попов е сключен 4 години след раждането на сина им Димитър -удостоверение за брак от -1.04.2002. Детето е било признато от бащата още при раждането. В обширната документация по воденото бракоразводно дело няма сведения за съвместния , доста продължителен живот на родителите до настъпилия конфликт . От първи брак Лариса има 22 годишен син. Димитър не е имал деца от първи брак.Сведенията за разстройство на отношенията започват от 2008 г. с твърденията на съпругата за пълно неразбирателство, грубост, прояви на насилие и последвало „изпъждане" от семейната квартира, която са обитавали в Нови-Йскър. Лариса подава молба за развод и Иван го е приел без съпротива. Димитър е останал при баща си. Скоро след това майката е създала връзка с лицето Захов / живее и до сега с нето на семейни начала/ и е поискала да вземе при тях и Димитър. При нея е и синът й от първия брак. Две седмици след отиването на момчето/ което тогава е било на 10 години/ при майката , то избягало от дома и отишло в полицията. Там е

разказвало за блудство от страна на приятеля на майката към него. Повикали са бащата. Той го е взел и без да съобщи на майката го отвел в родното си село Черник, Силистренско. Детето е записано да учи в Дулово и от тогава не е имало свиждания с майката. Бащата и синът са живеели известно време при доста лоши условия в къщата на родителите му, което е отразено в социален доклад на АСП Дулово от началото на 2010 г. След месец следва социален доклад от Софийска АСП Лозенец. В двата доклада препоръките са различни , явно в зависимост от данните , давани от всеки един от родителите. Момчето е хвалено по отношение на успеваемост и поведение от страна на учителите. Спорът продължава и Димитър също е разпитван двукратно и при всички случаи е дават своите обяснения за неморално поведение на майката и проявено блудство от приятеля й, което изтъква като непреодолима причина да отиде да жевее при нея, мисли, че тя предпочета брат му и не вярва на твърденията й, че вече се е оправила. На 28.06. 2010 СРС излиза с решение №111-80-207, с което родителските права се дават на бащата Иван Попов, с право на майката Лариса Андрейчук да го взима за два дни два пъти в месеца и да ги прекарва при нея.
Следва въззивна жалба към СГС от страна на майката с настояването да й се даде за отглеждане синът й Димитър. Междувременно бащата и Димитър са се преместили в Аксаково и момчето учи там, като мнението на учителите за него е много добро, намерил е приятели и спортува. Следват отново два социални доклада. Единият е от Варна, от 01.04.2011 г., много подробен, в който жилищните условия са описани като добри. Бащата е трудово ангажиран, а детето добре вградено в училищната и другарската среда. Особено продължителен е разговорът с Димитър, който отново потвърждава причините , които е изтъквал и преди за нежеланието да се среща с майката. Този път описанията му са много подробни.
В социалният доклад София АСП Лозенец е оценено само съобщаваното от майката желание да й се даде детето, тъй като нейните възможности за възпитанието и обучението му, както и битовата среда са по-добри. Твърди, че повече от две години много активно й се пречи да се срещне със сина си. Той според нея е манипулиран. Отрича всичко, което той е казал. Заключението е, че майката има родителски капацитет и детето би трябвало да общува с двамата си родители.
Към материалите по делото е приложено писмено обяснение от Димитър, в което той се опитва да обясни на съда какъв негоден родител е майка му. В протокол от заседание на СРС от 12.05.2010 г. св. Захариева казва, че детето е коренно променено след раздялата с майката- наричало майка си „ курва", говорело глупости по неин адрес.
В материалите по делото липсват доказателства, представени от разследващи органи, за извършено блудство с детето.

Клинично интервю- експлорация с детето, с майката и с бащата поотделно, психологично изследване на детето:
Интервю с бащата:
Бащата споделя следното: „ Заедно съм с майката от 1996 г. През 2002 г. сключих граждански брак. Не искам да се сещам за нея. Не искам да ми навява спомени. Аз бях в Украйна с нея. Детето се роди там. Дойдохме в България. Тя беше покорна 10 години. Не лъжа. После отидох в Германия - 2007 г. Тя си нахмери любовник. Върнах се от Германия. Тя ми каза, че е бременна и че не ме иска. Разделихме се. В Нови Искър дойде с кола, с една жена беше, взе си багажа. Детето остана при мен. Ходихме с малкия при жената на любовника. Искахме да й кажем за мъжа й. Тя извика полиция. Казах на малкия : „ Видя ли, тате, какво правят!" До V клас се грижех за детето. То знае, че много държа на него. Подадох 5 жалби до Районна и до Окръжна прокуратура във връзка с подозрението за сексуално насилие върху детето. Детето нощем бълнуваше, страхуваше се. Прокуратурата отказа да образува дело поради липса на доказателства. Детето е разпитвано и в полицията- в Дулово. Детето сега не иска да говори по този въпрос. То не желае да вижда майка си. Това е негова лична защита. Майка му не му е пратила дори един бонбон. Работя като автотенекеджия. Сега ще взема на детето кола. То ми помага вече с ремонтите. Брат ми е валутен милионер. Всички ни знаят в Дулово." Клинично интервю с детето Димитър, изследване с проективна методика:
Детето споделя следното: „ Допреди 4 години майка и татко се разделиха. От 4 години живея с баща си. Татко взе всичките ми дрехи и учебници от майка. Отидохме в Силистра. Аз поисках да тръгна с него. Той ме помоли и аз се съгласих. Големият ми брат живееше периодично с нас, когато бях при майка ми. Живеехме си нормално. Отношенията между родителите ми бяха добри." На въпрос : „ А сега какви са отношенията?", детето отговаря:
- Това, че майка ми започна да се среща с други мъже. Баща ми
работеше в чужбина, а майка ми започна да се среща с други мъже.
Това го помня много добре! Тя ме запозна в един ресторант с
любовника си Захов. Тогава не ми е казала, че й е любовник.
На въпрос кой е най- тежкият момент в живота му, детето отговаря:
- Това, че майка ми и баща ми се разделиха и че тя си намери друг
мъж. Сега не исках да си говоря с майка ми, когато я видях.
Трудно ми е, не мога да й простя.
Тук детето се разплаква и до края на клиничното интервю продължава и да плаче, и да говори.
„ Говорих с майка ми по телефона една година. Но тя беше пияна. Обижда ме, когато е пияна. Казва ми: „ Българин нещастен! „ Но не съм

посмял да й кажа, че е пияна. Вижда се, че баща ми е ядосан на майка ми. За мен това е болезнена тема."
На въпрос дали все пак не преувеличава в разказа си фактите за „ лошото поведение" на майка си, детето отговаря, че всичко е така, както казва.
На въпрос дали може да забрави майка си, детето отговаря: „ От една страна- да, от друга страна- не. Искам да не е ставало това, но не мога да я забравя. Спира ме да забравя това, че все пак ми е майка. Човек не забравя майка си." После детето споделя, че майка му идвала да го види в Дулово, било на училище, уплашило се и избягало. Страхувало се да не го вземе в София. Накрая на интервюто, детето казва: „ Съмнявам се, че майка ми ме обича. Огорчен съм. Тя не ми говори добре. Груба е. Предпочете Артур пред мен. Тя не ме помоли да остана при нея. Можеше да ме помоли да остана при нея. Опитвам се да забравя за нея. Опитвам се да не й бъда син. Много съм й обиден. Баща ми говори против майка ми пред други хора, но не пред мен. " Детето отрича, че е говорило лошо за майка си, че я наричало „ курва", както се твърди от свидетелка по делото.
Проективна методика- Тематичен аперцептивен тест. Снимка 13- Б. „ Мисля, че това дете не е щастливо. Не мисля, че е доволно от живота...не мога да говоря. Не искам да разказвам..." Димитър е силно разстроен от интервюто. Отказва да проектира своите чувства и представи за собствения си живот. Не желае повече да споделя своята мъка от разбитото си семейство и тежките отношения с майката.
Интервю с майката на детето: Майката споделя следното:
- Сега, като ме видя, започна да бяга от мен по стълбите. Не можахме нищо да си кажем. Вика ми да го оставя на мира. „ Не искам да те виждам!" после малко се успокои, допусна ме да му говоря. Не ме гледа в очите. Пита ме „ Какво носиш в торбата? Раздай бонбоните на други хора!" Каза ми, че има телефон, но не ми го показа.
- С детето се разделихме преди три години. Баща му беше в чужбина на работа. С него не вървяха нещата. Той тормозеше по- големия ми син. Намерих си друг мъж. Говорих с детето. Запознах ги. Живеех на квартира в София с двете си деца. Баща му разбра, че имам друг мъж и ме изгони от Нови Искър. Не съм искала никого да лъжа. Исках да се отърва от него, от побоищата и скандатите. Така живеех с него. Когато дойдохме в България, нямах документи. А трябваше да работя. Заради това се оженихме- заради документите за постоянно пребиваване. Така можех да работя легално. Мъжът ми не винаги имаше работа. Аз съм издържала семейството повече време от него. Така че той знаеше защо се женим.

- Предложих сега на детето да отидем заедно лятото на море. Отказа ми. Бащата толкова неща го накара да лъже. То не искаше да говори с мен за т. н. блудство. Според мен баща му го обработва. Детето живееше с мен- една седмица в „ Люлин". Не съм спирала детето да се вижда с баща си. То разказваше всичко на баща си- какво става у дома. После баща му ми се обаждаше по телефона- нагрубяваше ме.
- Детето ходило с баща си при жената на сегашния ми мъж. Тя викнала полицията- не пожелала да слуша глупостите на бившия ми мъж.
- Относно оплакването на детето в 9-то РПУ: Димитър ми каза, че е с баща си след училище, да не се притеснявам. Това ми каза по телефона. Баща му го бил взел от училище. После се прибра. Детето беше дръпнато. Каза ми: „ Искам да се събера с баща ми. Ще остана, ако ми купиш мотор". Аз бях теглила потребителски кредит. После пожела да говори с баща си по телефона. Излезе от нас- 10 минути го нямаше. А каза, че отива на площадката на етажа. Обадих се в полицията, че го няма. Те пък ми казаха, че трябва да отида в 9-то РПУ. Питах ги къде е детето, казаха- пред входа. Придружено от полицай. Баща му също бил в полицията, телефонът му даваше заето. Казах на детето: „ Помисли си защо лъжеш. Защо говориш такива неща за нас, защо се подчиняваш на баща си."
- После нещата се развиха така, че не видях вече детето. Ходих в Дулово да го видя чрез съдействието на отдел „ Закрила на детето"-м. април 2009 г. Те ми бяха обещали контакт с детето. Отидохме със социален работник. Обаче директорът на училището каза, че не позволява среща, защото ,, Иван ще ми откъсне главата!" През 2010 г. видях детето на делото в съда. Иначе не съм го виждала. През 2008 г. отначало си говорехме по телефона, но само когато детето беше в училищната сграда. После спря да ми говори и започнах да получавам есемеси от телефона на детето, пълни с мръсотии.
- Постоянно ни разкарваха по различни РПУ- та да пишем обяснения. Бащата непрекъснато подава жалби. Прекратиха преписките от Прокуратурата за т.н. блудство. Спори с мен и за издръжката, и за детските. Бащата ми казва, когато настоявам за връзка с детето: „ Пиши му писма."
Обсъждане на резултатите:
Синдромът на родителското отчуждаване / СРО/ възниква често по повод ревностни изживявания на детето, които могат да бъдат употребени съзнателно или несъзнателно от отчуждаващия го родител, като върху детските изживявания той наслагва своите собствени ревностни такива. Също така често в този план се употребяват и фалшиви обвинения в сексуален тормоз от страна на самото дете като желание да накаже „ виновния" според него родител за разпада на

семейството. Обикновено децата не си дават сметка за последиците от поведението си в нравствен план, дори и да са в тийнейджърска възраст и да имат нужното интелектуално развитие. Момчетата са особено ревниви към майките си.
Детето употребява несвойствени изрази за възрастта и социалния си опит в писменото си обяснение до СРС БК какъв негоден родител е майка му. Също така тук употребява идентичен израз на бащата, че майка му не му е пратила дори един бонбон. Също така коментира въпроса с детските добавки от 35 лв. твърде обосновано. Обяснението звучи тенденциозно и създава впечатление за писано под диктовка. Това поведение на Димитър е типично за деца, които са подвластни на СРО.
От клиничното интервю с всеки от родителите поотделно, както и от интервюто с детето, наблюдението над поведението и реакциите му, може да се приеме, че се наблюдава синдром на родителското отчуждаване, който може да се опише по критериите за неговото идентифициране: 1. Кампания на отблъскване и омаловажаване на родителя, който в момента не упражнява родителски права върху децата. Димитър отхвърля категорично майката, не желае да поддържа контакти с нея нито на живо, нито по телефона. Пред съдебен състав, а също и писмено , той характеризира майка си изключително негативно- тя има много любовници, напива се, не му е дала дори един бонбон, допуснала е сексуално издевателство над него и т.н. Детето отхвърля майката като чужд и опасен човек. 2.Абсурдни рационализации:
За своето враждебно поведение децата, жертва на СРО, създават ирационални и абсурдни оправдания, които често приемат формата на обвинения в психически, сексуален или физически тормоз и не се разпознават от социални работници или други специалисти, защото децата са крайно убедителни чрез чувствата, които демонстрират. В случая на Димитър той отправя обвинения в сексуален тормоз от страна на партньора на майката, които дълго време се разследват от съответните органи и следствието е прекратено поради липса на доказателства.
3.Липса на нормална амбивалентност. Всяка човешка връзка е амбивалентна - ту обичаш някого, ту в даден момент можеш да изпиташ яд и гняв към него. Връзките между родители и деца не правят изключение. При СРО децата обаче нямат такава двойственост на чувствата- те са еднопосочни. Единият родител е само добър, другият е само лош. Майката в случая е характеризирана от детето като изключително негоден родител, детето изпитва към нея негативни чувства. То й е обидено, не желае да я вижда, не иска да възстанови връзката си с нея.

4.Автоматично вземане на страна.
Детето автоматично подкрепя програмиращия го родител във всички негови изявления и действия - в случая бащата. Щом той се чувства така наранен и предаден от майката, детето застава зад неговите чувства и го подкрепя във всички негови действия. 6.Феномен на личното мнение
Детето повтаря чужди мнения и оценки / тези на бащата/ и си вярва. 7.Отсъствие на чувство за вина- детето не вижда нищо лошо в това, че отхвърля и очерня своята майка.
Това обаче е само на повърхността- в дълбочината на преживяванията на детето се открива силно напрежение поради вътрешния конфликт- това, да очерняш майка си, не е лесна работа и детето всъщност подсъзнателно е натоварено с мъчително за него чувство на вина, което доведе до изблиците на плач по време на интервюто с него. 8.Скрити сценарии.
Детето възпроизвежда сценарии на отчуждаващия родител - майката е прелюбодейка, която трябва да си понесе последствията; тя е пияница; тя има връзка с много мъже; тя е пренебрегнала детето заради по- големия брат; тя може да го вземе със себе от Дулово в София насила; тя е допуснала детето да бъде обект на сексуално посегателство и нарочно е провокирала това да се случи - тези истории детето споделя по време на изслушването в съда и пред социалните работници многократно, включително и в писмено свое изложение.
На въпрос обаче кой е най- тежкият момент в живота му по време на клиничното интервю в експертизата, детето чистосърдечно отговаря, че това е раздялата на родителите му, без изобщо да споменава т.н. блудство, извършено върху него. То просто забравя за това обстоятелство от описваната от него история на живота му по време на конфликтите между родителите му и тяхната раздяла. Като това положение се съхрани по време на цялата работа с детето — то не показа по никакъв начин травмата си от блудството, не го употреби като доказателство за отхвърлянето на майка си.
От разговора с бащата е видно, че той изобщо не осъзнава какво причинява на Димитър. Бащата на детето продължава да изпитва силен гняв към бившата си съпруга. Той изобщо не може да направи преценка, че най -добър интерес за детето е да има връзка с двамата си родители, защото насилственото изтриване на създадена топла връзка с родителя поради манипулации на другия родител води до тежко натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално разстройство. В такива случаи децата са объркани, тревожни, понякога агресивни, с изразени психосоматични проблеми. Те преживяват силно чувство на гняв към родителя, от който са отчуждени

От разговора с майката е видно, че тя се опитва по всякакъв начин да установи контакт със сина си, давайки си сметка за състоянието на детето. През м. април 2009 г. социалните служби в Дулово са се опитали да й помогнат, но усилията им не са довели до резултат.
Заключение:
1. Има ли детето синдром на родителско отчуждение?
Димитър страда от синдром на родителско отчуждаване - трета степен. Това отговаря на емоционално разстройство при деца и младежи, увреждащо психичното им здраве и личностно развитие.
2. Манипулирано ли е да поддържа твърденията, описани в социалния
доклад на АСП, Варна?
Дете, което е в обхвата на СРО, винаги е подвластно на манипулации от страна на отчуждаващия родител, като самото дете се включва в тях. То е водено от мотива да „ накаже виновния родител", в случая това е майката. 3. Каква е емоционалната връзка на всеки един от родителите с детето? Каква е привързаността на детето и отношението към всеки един от тях? Деца, които са жертва на СРО тежка степен, обикновено изпитват силен гняв към родителя, от когото са отчуждени. Димитър е рационализират чувствата на гняв към майка си и нейното отхвърляне чрез сценариите за нейното пиянство, грубост към него, предпочитане на брат му пред него и така може да си позволи тотално да я отхвърли. По принцип е нормално натрупването на гняв у детето , страдащо от СРО, който да се насочи към неговата майка, но този гняв не трябва да довежда до прекъсване на родителско -детската взаимовръзка. Връзката на Димитър с баща му от гл. т. на СРО е много силна и детето изцяло споделя чувствата му на гняв и ревност към майката. То е изпаднало в емоционална зависимост от бащата, което не е здравословно за него и всъщност го товари подсъзнателно с тежко чувство на вина към отхвърления родител. 4. Какво е отношението на родителите към детето? Родителите на Димитър също са участници в СРО. Бащата е движен от мотивите да запази детето изцяло за себе си, не разбира колко е пагубно изтриването на връзката майка- син в съзнанието на детето; майката на Димитър се опитва да възстанови отношенията със сина си, движена от потребността да се грижи за детето си, да му дарява обич; това обаче не е възможно при дете, жертва на СРО трета степен - на този етап майката търпи тотално отхвърляне. При наличен СРО тежка степен отчуждаващият родител показва изключително нисък родителски капацитет. В конкретния случай това е бащата на Димитър. Той е игнорирал необходимостта от продължаване на взаимовръзката на детето с двамата си родители. Като отчуждаващ родител той е отхвърлил волно или неволно значимостта на най-добрите

//



интереси на Димитър- осигуряване на условия за нормално психическо и
емоционално развитие.
5. Какво е емоционалното състояние на детето в момента, както във връзка със споменатия в доклада от Варна акт на насилие , така и с нежеланието за срещи с майката?
Детето е силно разстроено от всичко, което се случва в неговия живот във връзка с разпада на семейството, от преживяванията на ревност към майката / заради по- големия брат и заради новия й партньор, с когото живее в момента/, също и от това, че е отхвърлило майка си. Изпитва гняв и отмъстителност към нея. Емоционалната нестабилност на детето и психическите поражения на СРО при него са свързани с потискането на чувството за вина към набедения родител във връзка с неговото очерняне и дискредитиране. 7. Манипулирано ли е да отказва срещи? Манипулирано ли е за
даваните показания и от кого? Всяко дете, жертва на СРО, е обект на манипулации от страна на отчуждаващия родител, като не е задължително тези манипулации винаги да са осъзнати от родителя, изключая внушенията за сексуален тормоз. В края на краищата винаги такова дете става активен участник във фамилната война, когато СРО се развие в пълната си същност. Главната причина за отчуждаващото родителско поведение по принцип е отмъщение. Когато един родител приема нуждите си за отмъщение спрямо другия родител на такова ниво, това е белег за емоционална нестабилност и поставя под въпрос способността за родителски грижи. В заключение трябва да се приеме, че става въпрос за тип на емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици за детето и неговите най- близки роднини - майка и разширен семеен кръг по майчина линия / природен брат, баба, дядо и други /.





проф. д-р Меглена Ачкова, детско- юношески
психиатър
18.04.2011 г. Галина Кубратова, клиничен психолог:
lachezar
Site Admin
 
Мнения: 134
Регистриран на: Пон Май 28, 2012 10:19 am

Re: Синдром на родителското отчуждаване - г-жа Кубратова

Мнениеот ANONIMEN » Вто Окт 16, 2012 11:37 am

Въпроса ми е свързан с родителското отчуждение .
По време на семейна медиация касаеща родителски отношения се забелязват сигнали на този синдром.
Обикновенно родителите или нищо не знаят по въпроса или не подозират че самите те са носителите на симптомите .
Трябва ли медиатора уловил тези сигнали да говори със страните като :
-им обясни какво е родителско отчуждение
- им се обясни че това е проблем който може да се разреши със специалист психолог
- им обясни последиците от родителското отчуждение за самите тях и детето
-им обясни последиците при вече пораснали деца
Това според мен трябва да става много внимателно ,ако е наложително за всеки родиетл поотделно .
В центъра вече имаме формуляр с който можем да уведомим съдията за уловеното по време на медиация родителско отчуждение .
Разбира се всички тези обяснения много от колегите биха казали че не са работа на медиатора , но аз съм на друго мнение .
ANONIMEN
 

Re: Синдром на родителското отчуждаване - г-жа Кубратова

Мнениеот lachezar » Чет Окт 18, 2012 9:12 am

ANONIMEN написа:.


Вие почти си отговорихте сам/сама на въпроса, който зададохте. Наистина медиатора трябва много внимателно да подходи в този случай. Препоръчително ще е когато се усети наличие на синдрома, страните да бъдат насочени към разговор със специалист! Ако медиацията продължава в ЦСМ, то тогава задължително в нея ще трябва да се включи и медиатор-психолог. Все пак си мисля, че най- правилното решение ще е страните да се обърнат към специалист. До колкото ми известно Анимус предлага помощ - http://www.animusassociation.org/



Ето още полезна информация по темата - С И Н Д Р О М Н А Р О Д И Т Е Л С К О Т О О Т Ч У Ж Д Е Н И Е ( P A S ) от Урсула О.-Коджо и д-р Петер Кьопел

http://www.mediator-srs.eu/public_media ... _Kodjo.pdf
lachezar
Site Admin
 
Мнения: 134
Регистриран на: Пон Май 28, 2012 10:19 am


Назад към ДИСКУСИИ, Книги, статии, видео материали - свободен достъп

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron